Open menu social Close menu social Open menu responsive Close menu responsive
Нaчало > Кен №8 разказва > "От скрина": №4 на Христо Стоичков

"От скрина": №4 на Христо Стоичков

Според някои сведения в края на 70-те години на ХХ век от западното разузнаване са очаквали, че Съветът за икономическа взаимопомощ (СИВ), на който сред основателите е и България, ще се разпадне някъде около 2010 г. Задълбочилата се криза в плановата икономика на СССР и целия Източен блок през 80-те години обаче довежда до т. нар. Перестройка и падането на Желязната завеса.

Пропукването на ледовете е последвано от редица интересни трансфери на Запад на футболисти от соцлагера: Любослав Пенев във Валенсия (1989), Христо Стоичков в Барселона (1990), Емил Костадинов в Порто (1990), Трифон Иванов в Бетис (1990), Наско Сираков в Сарагоса (1988), Николай Илиев в Болоня (1989), Хаджи в Реал Мадрид (1990), Попеску в ПСВ (1990), Дасаев в Севиля (1988), Алейников и Заваров в Ювентус (1988/1989), Беланов в Борусия Мьонхенгладбах (1989), Михайличенко в Сампдория (1990), Рац в Еспаньол (1989), Канчелскис в Манчестър Юнайтед (1991), Лютий в Шалке 04 (1989), Кубик във Фиорентина (1989), Скухрави в Дженоа (1990), Миклошко в Уест Хам (1990), Замер в Щутгарт (1990), Катанец в Сампдория (1989), Стойкович в Марсилия (1990) и т.н.

Какво обаче щеше да стане с всички тези играчи, ако онези прогнози за по-късния край на съветския лагер се бяха сбъднали? За Христо Стоичков е ясно едно – дори без трансфер в Барселона и без купи на Запад от Калотина, Ицо си е спечелил завинаги челно място в историята на ЦСКА. Бъдещият носител на "Златната топка" го прави на 1 октомври 1989 г. С четирите си гола в мрежата на Левски. Нека кажем най-важното за този паметен мач.

Той се играе в последните седмици от времето, изпъстрено с лозунги от типа "Предан на футбола – предан на профсъюза" ("Любимец 13", култов филм), точно 40 дни преди пръкването на демокрацията у нас.

По това време Левски и ЦСКА все още носят имената наложени им през 1985 г. – "сините" са Витоша (като отбора от "Любимец 13" - бел. авт.), а "червените" - ЦФКА Средец. Дербито обаче идва в отвратителен момент за левскарите. Дни по-рано тимът на Добромир Жечев бере як срам в Антверпен, където води с 3:1 на местния тим до 91-ата минута, но накрая губи с 3:4 и отпада от Европа. Армейците на Димитър Пенев пък са се устремили към 1/4-финал за КЕШ, а само няколко месеца по-рано играят полуфинал с Барселона за КНК.

Левски е в явен процес на смяна на поколението, като основни единици от златния "син" състав от средата на 80-те години са напуснали "Герена" – Наско Сираков вече рита в Испания, Боби Михайлов пази в Португалия, Ники Илиев се бори по терените на Серия "А", други двама много силни бранители Пламен Николов и Петър Петров също са вече зад граница, както и полузащитникът Емил Велев, който тъкмо е започнал дългата си кариера в Израел. Реализаторите Михаил Вълчев и Руси Гочев пък напускат Левски още през 1987 г.

Така от старите имена в "сините" редици са останали само Божидар Искренов, като "Радостта на народа" е пред преминаване в Примера дивисион, Красимир Коев, Кирил Вангелов, Стоил Георгиев, Георги Йорданов – Ламята и завърналият се ветеран Емил Спасов.    

При ЦСКА положението е по-розово, но малко преди Вечното дерби "червените" са продали намиращия се в убийствена форма таран Любо Пенев на Валенсия. Димитър Пенев залага на любимото си 4-3-3, като десният бек Емил Димитров следи почти неотлъчно за набезите на Гиби Искренов. В средата на терена нещата се дирижират от Марин Бакалов, който е подпомаган активно от Георги Георгиев – Гецата и Костадин Янчев. Напред фланелката с №9 облича 22-годишният Петър Витанов. Патрика взима ролята на Любо Пенев и помага на двете остриета Стоичков и Костадинов.

Бобата Жечев също нарежда своите в 4-3-3, като на вратата е младокът Здравко Здравков. След мача някои се майтапят, че вратарят вече живее на ул. "Христо Стоичков" 4, а тази среща слага началото на поредица от такива през годините, в които Фози пази много добре, но попаденията във вратата му са по 5-6 (Испания 1998, Чехия 2001, Швеция 2004). Атаката на Левски се води от Петър Михтарски, Велко Йотов и Искренов. С плеймейкърските функции се е заел Ламята, около когото са още Георги Славчев и Илия Груев.

Мачът е рецитал в червено. Положенията пред Здравков са изгодни и вещаят това, което в крайна сметка става. Трифон Иванов (39) и Стоичков (49, 55, 61, 76) безпрепятствено преодоляват "синия" вратар, а от другата страна Илия Вълов е притеснен с няколко далечни изстрела и един техничен шут на Гибона в края. Игралият много силно Емил Костадинов пък прави леко комичен пропуск, като Коща не засича добре центриране отляво и с десния си крак пробва да онагледи лафа "от дузпа в тъч".

Трябва да отбележим, че при 0:2 от Левски имат основателни претенции за дузпа към рефера Стефан Чакъров, но последният не отсъжда наказателен удар за спъване на Михтарски от страна на левия бек на ЦСКА Мариус Уруков.

Това е мачът на мачовете на вътрешната сцена за Христо Стоичков, който е неуловим за десния защитник Вангелов и колегите му от центъра на ариергарда на Левски Краси Коев и Богомил Савов. Камата прави на пух и прах "сините" и започва да пълни сериозно головата си сметка в шампионата, която в края на сезона ще показва внушителното: 38 гола в 30 мача – рекорд в "А" група и до днес. Това ще донесе на Ицо и "Златната обувка" за голмайстор №1 на Европа, която получава наравно с деветката на Реал Мадрид Уго Санчес.  

И до днес в съзнанието на феновете на армейците битува схващането, че след петия гол в 76-ата минута играчите на Димитър Пенев намаляват умишлено оборотите, за да не разгромят грохналия си съперник с повече от 5:0. Дори самият Стратег от Мировяне загатва подобно съмнение години по-късно.

Ето пък какво казва героят Стоичков след срещата през 1989 г.: "Предпоставките за голяма победа над Левски бяха налице – те получиха психологически товар в Антверпен, а ние играем еднакво силно както във вътрешното първенство, така и на международното поле. Надиграхме ги във всяко едно отношение и това 5:0 не е никак случайно. Защитата на Левски бе матирана от нашите бързи разигравания в атака поне два пъти повече от броя на отбелязаните голове в тяхната врата".

През пролетта на 1990 г. бъдещият кавалер на "Златната топка" се постарава да бъде запомнен още по-добре от "сините" фенове и се закотвя още по-силно в сърцата на "червените" – в последното си Вечно дебри с Левски (2:2) Стоичков си прави явен майтап за четирите му гола от есента. Само тогава той зарязва емблематичния си №8 и облича фланелка с №4.

Източник: sportal.bg